Безкористно
научих се да различавам врага от близкия
и на врага си да се доверявам.
Да вярвам във всяко негово деяние...
..........................................................................
Научих се пред дързостта му да се възхищавам.
И ако мога да избирам сетния си час,
с кой от тях да споделя...
Ще седна с него, ще призная,
че неизменен в живота ми е само той,
че скрити думи никога не каза,
че всеки удар дръзко е нанасял,
че в гърба ми нож не е забивал,
че злорадството си не е скривал.
Че по-често от другар по пътя ме следеше,
че когато падах - казваше - а не мълчеше.
Че живота ми в борба превърна,
че крачките ми към успеха той забърза,
че блъскаше ме, а не ме подхлъзна
и всяка чаша с горчилка - с наздравица ми даде
и с усмивка.
Че в трудност само той не ме остави...
беше там и смеха му ме изправи.
Че по-верен от другар към мене беше - открито мразеше ме и затова не ме болеше...
© Никога All rights reserved.
Хората сме по- последователни в омразата си, отколкото в любовта и приятелството. А това ни прави и по- предвидими в поведението ни спрямо така да го наречем "врага ни"