U_N_K_N_O_W_N (Кристина)
42 141
13.07.2007 г., 23:05 ч.

Безкористно 

  Поезия
1176 1 4
Мълчиш...
а тишината ме убива...
не каза ни веднъж, че те боли,
не се оплакваш
и
не ме проклинаш,
ранявам те,
но ти не ме виниш!

А аз какво ти давам -
само грижи!
А посивелите коси
и бръчиците по челото ти
умислено,
около устните ти свити от тъга,
са моя дар
за толкова години,
на твойта преданост
горчивата цена!

Кажи ми, че ме ненавиждаш,
и викай, даже нарани ме!
Поне веднъж с ръка ми посочи,
(ръка изсъхнала, от векове
немилвана),
вратата на дома ни,
изгони ме!
Но ти мълчиш...
...............
нагърбен с общия товар,
поел на слабото си рамо даже моя
и водиш ме във тъмното, греша ли,
прибираш ме в сърцето си
безропотно...

А аз... а аз какво ти давам?
В косата сребърните
нишки.
А аз... дори не заслужавам
така безкористно
да ме обичаш!

© Кристина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??