The_Crimson_King (Михаил Костов)
168 567
22.06.2008 г., 23:23 ч.

Безкраен сън 

  Поезия
803 0 4

"То може и по-добре,

но аз мога само толкова..."

от посредствения автор


В съня ми ти дойде,

като нежен звън.

Пределите отне,

безкраен сън.


 

Не зная как така,

но себе си видях,

Да пея сам в нощта,

за своя страх.


 

Към мен пристъпи ти

с протегната ръка.

В очите ти блести

небесна светлина.


 

Не мога нищо сам.

Аз просто вятър съм.

Че съм обречен, знам,

да живея в сън.


 

А ти сърцето си

на този свят.

Рисуваш облаци

с изгубен цвят.


 

В душата ти гори

топла светлина

и хиляди сълзи,

неземна красота.


 

Във този храм студен,

от мъртва плът,

простира се пред мен

самотен път.


 

Не знаем ний дали

ще се видим пак.

В сърцата ни гори

невидим знак.


 

Безумни богове

имената ни зоват.

И мощни ветрове

думите крадат.

© Михаил Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??