Безкраен сън
"То може и по-добре,
но аз мога само толкова..."
от посредствения авторВ съня ми ти дойде,
като нежен звън.
Пределите отне,
безкраен сън.
Не зная как така,
но себе си видях,
Да пея сам в нощта,
за своя страх.
Към мен пристъпи ти
с протегната ръка.
В очите ти блести
небесна светлина.
Не мога нищо сам.
Аз просто вятър съм.
Че съм обречен, знам,
да живея в сън.
А ти сърцето си
на този свят.
Рисуваш облаци
с изгубен цвят.
В душата ти гори
топла светлина
и хиляди сълзи,
неземна красота.
Във този храм студен,
от мъртва плът,
простира се пред мен
самотен път.
Не знаем ний дали
ще се видим пак.
В сърцата ни гори
невидим знак.
Безумни богове
имената ни зоват.
И мощни ветрове
думите крадат.
© Михаил Костов All rights reserved.
