Безкрайна е нашата любов…
Като пролетта, събуждаща утрото,
като лятото разсъблякло нощта,
като есента запалила миговете,
като зимата сгушила се в огъня…
като звездите покрили небосвода
така безкрайна е и нашата любов…
Като тишината, която замлъква
всеки път когото ме погледнеш.
Като хлябът насъщен днес си ти,
като водата, която отпивам си ти,
като въздухът, който дишам си ти,
така безкрайна е и нашата любов…
Като неразгадаем език си ти,
който ми говори тихо за любов,
и ме учи, и ме дарява с живот,
като светлината, която свети
всеки ден и огрява моите дни,
така безкрайна е и нашата любов….
Като ехо отекнало в безкрая си ти,
като песен, зовяща сърцето си ти,
като вселена е името ти в гласа ми,
като дъжд от безброй звезди,
короновайки земята призовала ги
поклонила се пред небесата…
Като ледът превърнал се в лъчи,
ти разтопи думите ми в гласът ти
и като зора събуди светлината ми.
Като пазител на моите нощи си ти,
като мелодия в моите дни си ти,
като адажио от виолончело си ти…
Като рапсодия от цветове си ти,
сезоните в живота ми си ти,
хоризонтът на моя север и юг,
като посока в целувките ми си ти,
всичко в живота ми си ти,
и така безкрайна е нашата любов…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
