10.02.2008 г., 10:43

Безкрайна обич

1.4K 1 29

Ще те обичам винаги!...

Като горещо лято

във слънчеви простори

ще те къпя,

като тъжна есенна соната

във спомените прежни

ще те скътам,

като вихрушка зимна

ще обгръщам

със снежни ласки

твойто тяло...

Като омайна пролет

ще разцъфна

в мечтите ти -

за мене закопняли...

 

 

p. s. Това е първият ми опит да напиша "бял стих".

Критикувайте смело, искам да знам какво да поправя!

За по-срамежливите - имам и поща!!!

Прегръщам Ви всички! Приятен ден!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотен стих,като начало в стила ,продължавай смело напред!!!
  • благодаря на всички приятели
    за коментарите и за корекциите!
    след "ремонта"наистина стана по-добре!!!
    благодаря ви от сърце!
  • Още един прекрасен стих!Поздрави!
  • Харесва ми!Браво,Вълчо!
  • Щом искаш критика, ето и моето мнение: тази "омайна пролет" леко ме дразни. Потърси друг епитет. А колкото до белия стих, там не се чувствам силна и веща.
    Поздравчета!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...