10 февр. 2008 г., 10:43

Безкрайна обич

1.4K 1 29

Ще те обичам винаги!...

Като горещо лято

във слънчеви простори

ще те къпя,

като тъжна есенна соната

във спомените прежни

ще те скътам,

като вихрушка зимна

ще обгръщам

със снежни ласки

твойто тяло...

Като омайна пролет

ще разцъфна

в мечтите ти -

за мене закопняли...

 

 

p. s. Това е първият ми опит да напиша "бял стих".

Критикувайте смело, искам да знам какво да поправя!

За по-срамежливите - имам и поща!!!

Прегръщам Ви всички! Приятен ден!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих,като начало в стила ,продължавай смело напред!!!
  • благодаря на всички приятели
    за коментарите и за корекциите!
    след "ремонта"наистина стана по-добре!!!
    благодаря ви от сърце!
  • Още един прекрасен стих!Поздрави!
  • Харесва ми!Браво,Вълчо!
  • Щом искаш критика, ето и моето мнение: тази "омайна пролет" леко ме дразни. Потърси друг епитет. А колкото до белия стих, там не се чувствам силна и веща.
    Поздравчета!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...