Много болка има в нас,
много истини неказани,
сълзи и тъга, но най-вече моята изстрадала душа,
която счупи ти с твойте лъжи.
Ден след ден, час след час
гледам снимката ти аз
и не мога да забравя този глас.
Сега се чува само моят вик,
зов за обич и малко топлина,
капка нежност
и безкрайна тишина!...
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Всички права запазени