Много болка има в нас,
много истини неказани,
сълзи и тъга, но най-вече моята изстрадала душа,
която счупи ти с твойте лъжи.
Ден след ден, час след час
гледам снимката ти аз
и не мога да забравя този глас.
Сега се чува само моят вик,
зов за обич и малко топлина,
капка нежност
и безкрайна тишина!...
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
