Безкрайност

6.09.2008 г., 8:29 ч.

Поезия

607 0 4

Изкачвам се по стълбището,

гледам светлините...

слепи.

Загиват -

мрак обхваща техните тела.

Плътта окапва,

късат се окови

и бариери.

Вървя напред,

загледан

в вечността.

Усещам болка,

от съзнанието

породена.

Трепти сърцето

в страх

пред неизвестността.

Ушите ми

мълчат.

Безчувствено е тялото.

Очите ми са слепи.

Аз придобивам нови

сетива.

Разтварям се.

Попива ме безкраят.

Умрях

в желанието си

да се родя.

Сега съм нищо,

част от всичкото,

което

е съществувало

преди живота

и смъртта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.