Безкрайност
Изкачвам се по стълбището,
гледам светлините...
слепи.
Загиват -
мрак обхваща техните тела.
Плътта окапва,
късат се окови
и бариери.
Вървя напред,
загледан
в вечността.
Усещам болка,
от съзнанието
породена.
Трепти сърцето
в страх
пред неизвестността.
Ушите ми
мълчат.
Безчувствено е тялото.
Очите ми са слепи.
Аз придобивам нови
сетива.
Разтварям се.
Попива ме безкраят.
Умрях
в желанието си
да се родя.
Сега съм нищо,
част от всичкото,
което
е съществувало
преди живота
и смъртта.
© Иван Проданов All rights reserved.
