Безличен свят
Не знам как да започна
не знам дали има смисъл въобще
не знам и причината точна
защо пиша тези редове
Ами какво... не понасям каквото и да е било
в тоя алчен мрачен свят... знаеш ли За какво
дразниш ми е ти и той и тя и то
Не... Не ме питай отново ти Защооооо...
Дразня се... ДА дразня се на обществото
не лица... не хора... по улиците виждам...
не усмивки не любов не живот защото...
в мумии превърнали сте се без да ви обиждам
Какъв е тоя мизерен страх да кажеш
ДА АЗ СЪМ РАЗЛИЧЕН
и себе си да докажеш
а НЕ като всички да останеш безличен
Защо вече и в сърцето няма оригиналност
паритее... колитееее... Това са ви мечтите
ето пак и пак същата баналност...
и с цинизми на всички пълни са устите...
Няма как на себе си да простите...
Защото заключени са вашите души
в срам и позор може само да мълчите
че светлината загасна и във вашите очи...
______________________________
Не бъдете много критични, защото това са... може да се каже първите ми стихове... Благодаря :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вероника Всички права запазени
