Безлунно
Безлунно
Нощта ме гали с черни, премръзнали длани
и вятърът ми целува нежно очите,
полетата край пътя са смълчани
и крият се зад облаци намръщени звездите.
Дъждът по косите ми бавно се стича,
луната тази вечер няма да се появи,
защото няма кой да ме обича,
защото си отиде ти...
Върви си, скитнико, обичам те
и любовта ми забранява да те задържа,
щом виждам как очите ти
край мене гледат, но мълчат.
Обичам те, обичам те до грях.
Зная, че и ти така ме обичаш,
но да ми принадлежиш те беше страх
и искаше да бъдеш ничий.
Хайде, скитнико, ничий върви
и знай, че не плача за тебе...
Луната тази вечер няма да се появи,
но утре слънце ще изгрее.
03.10.1994г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива ВалМан Всички права запазени
