Как мога да заспя,
като изтръпнала съм цяла
от доверие
и жадната, миражната далечност
ме прегръща.
Там топлото мълчание
в дихание от спомен се завръща.
Звездите близо са,
по-ярки в мигове безбрежност,
зоват ме кратичко да полетя.
И стига ми
парченце споделена безметежност...
Galaxi
© Галина Всички права запазени