Безмолвно
Рассвет и летняя заря,
окрашены румянцем,
а суховей уснул в ветвях,
устав от жарких танцев,
он был неистов много дней,
трава усохла, пусто...
сверчок под пологом теней
мотив выводит грустный.
Коса ритмична - взад, вперёд.
Волос твоих овёс
Собрал день в гладкий узелок,
Он в танце ритм блюдёт.
За шагом шаг идёт покос,
Трава лежит у ног,
А где-то летний бродит бог, -
Июль, без шапки и сапог.
Ожил рисунок на листе,
На лоб волос упала прядь,
Болгарский дух мой не унять,
Он не распятый на кресте,
Твори, сверчок! Твой мир так мал,
хоть лето длится год,
поэт – стихами рассказал,
как любит свой народ.
Лариса Кузьминская 7
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Безмълвно
Разсъмва се и летните зори,
са нежни, тихи леко розовеят,
и в клоните заспал е суховеят
и той от жеги май се умори,
че много дни за миг не се е спрял,
листата прегоряха и тревите,
един щурец на сянка нейде скрит е
и свири, свири с радост, или жал.
Един косач коси назад, напред
и равномерно си косата клепа,
деня събрал е в грубата си шепа,
от ритъм танцов сякаш е подет.
И кротичко откос, подир откос,
в нозете му тревата се снишава,
а някъде сред близката дъбрава,
свирука юли – гологлав и бос.
Картината на листа оживя,
отмахвам кичур – странно непокорен
и пак ме тегли българският корен,
в отдавна изкласилите нивя...
Свири щурецо! В твоя малък свят,
летата всъщност траят по година,
един поет – уж с думи е богат,
безмълвно спомня своята Родина...
Надежда Ангелова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
