БезМУЗно
За мене дали ще имаш тази нощ
само частица време... до поискване?
Не за любов... за нея нямам грош,
а и опасна е, и води към залисване...
Вече не съм онази същата в която...
ти знаеш... Бях такава до Еньовден.
И самодива бях, дарявах богато,
след допира ми денят бе променен.
Отдавна бе, дори не помня откога
не съм те сещала, за вдъхновение...
Все по-трудно е, навява страх, тъга,
перото е безцветно, без трептение...
Дали ще имаш време... Не, забрави,
не се насилвай щом не съм по път...
Отмини... Ако е писано - се завърни...
Крайна спирка съм, не кръстопът...
07.07.2009г.
( цикъл "БезМУЗно" )
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
