Безмълвен шепот
Старата мелодия позната...
Приближавам се... Заслушвам се в захлас.
''Спомняш ли си? Там, под небесата,
жадувахме за любовта си ти и аз.''
Неусетно във съзнанието ми изплува
твоят образ, твойте диамантени очи.
И знам... Завинаги ще ми гостува...
Поглеждам към блещукащите хиляди звезди.
Ето там, онази - прошепвам и посочвам към небето.
Тя бе неимоверно пътеводната звезда.
Сега, когато тъжно е дори морето,
нямам сили аз приятеля си стар да утеша.
То докосваше ме нежно по петите.
Чувах тъй далечния и тъжен стон.
Дали не искаше да сподели мечтите,
давайки ми своя син подслон?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жу не регрете риен Всички права запазени
