HouseOfNight (Жу не регрете риен)
10 1
Feb 25, 2011, 7:30 PM

Безмълвен шепот 

  Poetry » Love
885 0 5

Старата мелодия позната...

Приближавам се... Заслушвам се в захлас.

''Спомняш ли си? Там, под небесата,

жадувахме за любовта си ти и аз.''

 

Неусетно във съзнанието ми изплува

твоят образ, твойте диамантени очи.

И знам... Завинаги ще ми гостува...

Поглеждам към блещукащите хиляди звезди.

 

Ето там, онази - прошепвам и посочвам към небето.

Тя бе неимоверно пътеводната звезда.

Сега, когато тъжно е дори морето,

нямам сили аз приятеля си стар да утеша.

 

То докосваше ме нежно по петите.

Чувах тъй далечния и тъжен стон.

Дали не искаше да сподели мечтите,

давайки ми своя син подслон?

© Жу не регрете риен All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??