angelmilev (Ангел Милев)
295 520
26.10.2017 г., 2:53 ч.  

Безмълвие 

  Поезия » Любовна
530 3 3

Безмълвен ставам в миг,

щом стиховете на Тъгата

докоснат устните ми със невидими ръце.

 

Искрящ със цветове на дъгата,

денят ми, сив като оловното небе,

облива се с лъчи на лятно слънце!

 

Косите ти обсипани със сняг

белеят като върховете всред мъглите.

 

Очите ти – попаднал нейде в тях,

покой намирам в тишината на звездите,

 

Далеч, далеч от болка и от страх,

от самотата и от мъката отлитам...

 

Да бъде утро!

Край на вечерта!

И Любовта и Радостта при нас да се завърнат.

 

И нова, съвършенна красота

търсачи нови на Любов

във стиховете на поет да зърнат!

© Ангел Милев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??