Oct 26, 2017, 2:53 AM  

Безмълвие

  Poetry » Love
681 3 3

Безмълвен ставам в миг,

щом стиховете на Тъгата

докоснат устните ми със невидими ръце.

 

Искрящ със цветове на дъгата,

денят ми, сив като оловното небе,

облива се с лъчи на лятно слънце!

 

Косите ти обсипани със сняг

белеят като върховете всред мъглите.

 

Очите ти – попаднал нейде в тях,

покой намирам в тишината на звездите,

 

Далеч, далеч от болка и от страх,

от самотата и от мъката отлитам...

 

Да бъде утро!

Край на вечерта!

И Любовта и Радостта при нас да се завърнат.

 

И нова, съвършенна красота

търсачи нови на Любов

във стиховете на поет да зърнат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...