Безмълвна самота
Залезе слънце във прозореца.
Денят изтече в моя дом.
Търкулна сенките по пода в нас.
Минутите си взеха дан.
Луна надничаща от горе
изпрати бледа светлина.
Поканих тази безметежница -
нощта красива, у дома.
Сбогувах се секунда след секунда
със всеки миг в душата си едва,
и мразех и обичах тaзи срещa
със пустата безмълвна самота.
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искра Радева Николова Всички права запазени
