Залезе слънце във прозореца.
Денят изтече в моя дом.
Търкулна сенките по пода в нас.
Минутите си взеха дан.
Луна надничаща от горе
изпрати бледа светлина.
Поканих тази безметежница -
нощта красива, у дома.
Сбогувах се секунда след секунда
със всеки миг в душата си едва,
и мразех и обичах тaзи срещa
със пустата безмълвна самота.
* * *
© Искра Радева Николова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
