Безмълвни години

Вървя по лунната пътека.

С мечти животът е огрян.

От тях извайваме човека -

за обич съм от теб избран!

Красива си и страстна двойка

ще бъдем тайно до зори.

А нежността ти е упойка -

в очите ни любов гори...

Как искам ти да си до мене

и дълго, дълго да съм жив!

Но миг незнаен ще ме вземе,

когато съм дори щастлив.

С наивници навред е пълно

и всеки истини плете...

Летят годините безмълвно,

но в пепел ни превръщат те!

Ив. Шопов