Sep 20, 2025, 12:54 PM

Безмълвни години

  Poetry
164 0 0

Вървя по лунната пътека.

С мечти животът е огрян.

От тях извайваме човека -

за обич съм от теб избран!

 

Красива си и страстна двойка

ще бъдем тайно до зори.

А нежността ти е упойка -

в очите ни любов гори...

 

Как искам ти да си до мене

и дълго, дълго да съм жив!

Но миг незнаен ще ме вземе,

когато съм дори щастлив.

 

С наивници навред е пълно

и всеки истини плете...

Летят годините безмълвно,

но в пепел ни превръщат те!

 

Ив. Шопов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Шопов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...