12.03.2016 г., 18:51  

Безмълвно

850 0 0

Смущава ли те моето присъствие?

Моля, не бъди тъй притеснен.

От мене ще струи безчувствие

и изходът за двама ни ще бъде улеснен.

 

Ни думичка не ще пророним.

Няма да ти кажа "Остани!".

Само с погледи ще си говорим

и времето за нас ще мълчи.

 

Диханията ще нарушават туй мълчание,

твоето- леко, равномерно, моето- често и туптящо.

Преди началото ти сложи окончание,

липсват очаквания за нещо "блестящо".

 

Устните ми няма да намерят твоите,

нито пръсти ще заровя в косите ти.

Аз рядко печеля в двубоите

и все го отнася сърцето ми.

 

С хладната любезност на раздяла,

отричайки това, което беше, щеше, можеше да е сега,

тръгваме пак- аз- тъгата овладяла,

поне кажи, справям ли се с ролята?!

 

 

Моля, оценете!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Минчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....