Смущава ли те моето присъствие?

Моля, не бъди тъй притеснен.

От мене ще струи безчувствие

и изходът за двама ни ще бъде улеснен.

Ни думичка не ще пророним.

Няма да ти кажа "Остани!".

Само с погледи ще си говорим

и времето за нас ще мълчи.

Диханията ще нарушават туй мълчание,

твоето- леко, равномерно, моето- често и туптящо.

Преди началото ти сложи окончание,

липсват очаквания за нещо "блестящо".

Устните ми няма да намерят твоите,

нито пръсти ще заровя в косите ти.

Аз рядко печеля в двубоите

и все го отнася сърцето ми.

С хладната любезност на раздяла,

отричайки това, което беше, щеше, можеше да е сега,

тръгваме пак- аз- тъгата овладяла,

поне кажи, справям ли се с ролята?!

Моля, оценете!