2.11.2008 г., 9:19 ч.

Безмълвно 

  Поезия » Философска
984 0 3
Денят си отива,
а ти си красива,
сякаш родена от морски вълни.
Да тръгна желая
да търся рая,
но шепнеш ми ти: "Остани."
Тихо се боря
и що да сторя -
нямам аз чудо-ръце?
До теб ще остана
и ще те браня -
вземи само мойто сърце.

      *        *        *
Нощта е изгряла,
а ти си цяла
обляна в солени сълзи.
Доброто не чува,
а злото пирува,
нагънало наш'те души.

© Златко Тошков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??