Nov 2, 2008, 9:19 AM

Безмълвно

1.3K 0 3
Денят си отива,
а ти си красива,
сякаш родена от морски вълни.
Да тръгна желая
да търся рая,
но шепнеш ми ти: "Остани."
Тихо се боря
и що да сторя -
нямам аз чудо-ръце?
До теб ще остана
и ще те браня -
вземи само мойто сърце.

      *        *        *
Нощта е изгряла,
а ти си цяла
обляна в солени сълзи.
Доброто не чува,
а злото пирува,
нагънало наш'те души.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златко Тошков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...