Nov 2, 2008, 9:19 AM

Безмълвно

1.3K 0 3
Денят си отива,
а ти си красива,
сякаш родена от морски вълни.
Да тръгна желая
да търся рая,
но шепнеш ми ти: "Остани."
Тихо се боря
и що да сторя -
нямам аз чудо-ръце?
До теб ще остана
и ще те браня -
вземи само мойто сърце.

      *        *        *
Нощта е изгряла,
а ти си цяла
обляна в солени сълзи.
Доброто не чува,
а злото пирува,
нагънало наш'те души.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златко Тошков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...