ZamDirector (Jane Doe)
74 506
5.02.2017 г., 18:55 ч.

Безнадеждно 

  Поезия
1127 1 5

Влюбих се. По нужда. По непредпазливост.
Поех те в себе си като необходимо изкушение.
И като ствол от камък, във ръцете на каменоделец,
извивах се. И се разплитах в разклонения.
Издигнах се до монумент на глупостта,
за да прозра, че любовта ми не старее,
а сбръчква се от обезгрижване, от самота.
И като надежда във казино, се пилее.
Влюбих се. Разтворих си душата,
за да зачена със боязън и съмнения,
когато търсих със очи луната,
във нощ, обречена на лунно затъмнение.
А щом по мене заплющят като камшици
сълзите на небето. И линчуват
сърцето ми, затуй, че те обича,
и тялото ми, че до болка те жадува,
ще плюя като богохулство твойто име.
Но няма нивга да се отрека от греховете.
Ще се превърна в кал. В земята ще потъна.
И ще поникна от гръдта ù като цвете.

© Jane Doe Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съгласна съм,Ветре Благодаря!
  • ... или ограбва.
  • Човек е свободен да даде любовта си и да осъществи своите същностни нужди. Но не е свободен да избегне последиците от избора си. Затова мисля, че по-добре да употреби свободата си да обича и да постигне мечтите си по един разумен и достоен начин - последиците да го наградят и ощастливят. Истинската любов е пълноценна изява на цялата личност - тяло, душа и дух, разум, воля и съвест!... Всичко по-малко я унижава!
  • Благодаря ти!
  • Много ми харесва! Оценявам високо!
Предложения
: ??:??