Влюбих се. По нужда. По непредпазливост.
Поех те в себе си като необходимо изкушение.
И като ствол от камък, във ръцете на каменоделец,
извивах се. И се разплитах в разклонения.
Издигнах се до монумент на глупостта,
за да прозра, че любовта ми не старее,
а сбръчква се от обезгрижване, от самота.
И като надежда във казино, се пилее.
Влюбих се. Разтворих си душата,
за да зачена със боязън и съмнения,
когато търсих със очи луната,
във нощ, обречена на лунно затъмнение. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse