Безнадеждно
Влюбих се. По нужда. По непредпазливост.
Поех те в себе си като необходимо изкушение.
И като ствол от камък, във ръцете на каменоделец,
извивах се. И се разплитах в разклонения.
Издигнах се до монумент на глупостта,
за да прозра, че любовта ми не старее,
а сбръчква се от обезгрижване, от самота.
И като надежда във казино, се пилее.
Влюбих се. Разтворих си душата,
за да зачена със боязън и съмнения,
когато търсих със очи луната,
във нощ, обречена на лунно затъмнение.
А щом по мене заплющят като камшици
сълзите на небето. И линчуват
сърцето ми, затуй, че те обича,
и тялото ми, че до болка те жадува,
ще плюя като богохулство твойто име.
Но няма нивга да се отрека от греховете.
Ще се превърна в кал. В земята ще потъна.
И ще поникна от гръдта ù като цвете.
© Jane Doe All rights reserved.
Благодаря!
