23.09.2016 г., 17:10

Безнадеждност

Поезия » Любовна

866 0 0

Защо замина ти -
мечтаеща, безбрежна?...
И Пътят промълви,
че няма да те срещна...

В душата ми - тъга,
погребани надежди...
И вече Любовта
мълчи, не ме поглежда...

Старея. И димя...
Подпирам самотата...
И пазя си дома
от рухване, от вятър...

Напълвам с празнота
вечерната си чаша...
И казва ми Нощта:
"Какво ли още чакаш?...

Нима си още жив -
сред толкова умрели!...
Недей, не се лъжи!...
Вземи... и се застреляй!"...

Марин Тачков
17-20 септември 2016 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7.1K 5.0

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 5.3K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5.1K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.4K 5.0