Защо замина ти -
мечтаеща, безбрежна?...
И Пътят промълви,
че няма да те срещна...

В душата ми - тъга,
погребани надежди...
И вече Любовта
мълчи, не ме поглежда...

Старея. И димя...
Подпирам самотата...
И пазя си дома
от рухване, от вятър...

Напълвам с празнота
вечерната си чаша...
И казва ми Нощта:
"Какво ли още чакаш?...

Нима си още жив -
сред толкова умрели!...
Недей, не се лъжи!...
Вземи... и се застреляй!"...

Марин Тачков
17-20 септември 2016 г.