10.03.2007 г., 1:52

Безнадеждност

1K 0 0
Седя на края на света.
Седя сама и не плача.
Седя и се губя в нощта.
Седя, а искам да закрача.

Мълча, лутам се в мисли.
Мълча, а искам да викам.
Мълча, мечти ме понесли.
Мълча, без глас ще те повикам.

Ще моля с очи пресъхнали.
Ще тичам с крака разкървени.
Ще се боря с ръце изтръпнали.
Ще се усмихвам с уста уморени.

Но няма ти да ме прегърнеш.
И няма болката да спреш.
И не ще с любов да ми отвърнеш.
Но ще оставиш агония, копнеж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Балабанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...