10 мар. 2007 г., 01:52

Безнадеждност

1K 0 0
Седя на края на света.
Седя сама и не плача.
Седя и се губя в нощта.
Седя, а искам да закрача.

Мълча, лутам се в мисли.
Мълча, а искам да викам.
Мълча, мечти ме понесли.
Мълча, без глас ще те повикам.

Ще моля с очи пресъхнали.
Ще тичам с крака разкървени.
Ще се боря с ръце изтръпнали.
Ще се усмихвам с уста уморени.

Но няма ти да ме прегърнеш.
И няма болката да спреш.
И не ще с любов да ми отвърнеш.
Но ще оставиш агония, копнеж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Балабанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...