Безнадзорна
Китарата мълчи. Под този дъжд.
На пейката. Забравена от някого.
Китарата засвири. Изведнъж.
Щом даде тон за песен вятъра...
Бездомница е вече. Безнадзорна.
Чии ли пръсти дири под дъжда?
Китара да зарежеш е позорно.
Тъй както да захвърлиш любовта.
А капките по струните се стичат.
Китарата е мокра и сама.
Дъждът и вятърът ще я обичат.
Докато свири още песента.
А утре, щом се сбръчка и прегракне
ще я нацепи някой за подпалки.
Ще тъпчат хора струните, без жалост...
А те ще се превиват неми, жалки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
