Jun 14, 2007, 9:57 AM

Безнадзорна

  Poetry
693 0 13

Китарата мълчи. Под този дъжд.
На пейката. Забравена от някого.
Китарата засвири. Изведнъж.
Щом даде тон за песен вятъра...

Бездомница е вече. Безнадзорна.
Чии ли пръсти дири под дъжда?
Китара да зарежеш е позорно.
Тъй както да захвърлиш любовта.

А капките по струните се стичат.
Китарата е мокра и сама.
Дъждът и вятърът ще я обичат.
Докато свири още песента.

А утре, щом се сбръчка и прегракне
ще я нацепи някой за подпалки.
Ще тъпчат хора струните, без жалост...
А те ще се превиват неми, жалки...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...