4.10.2006 г., 22:42 ч.

БЕЗОБЛАЧНО МЪЛЧАНИЕ 

  Поезия
705 0 3
Безоблачно мълчание
тече във вените на тъгата,
а старото изстрадано познание
се усмихва в нозете на съдбата.

И когато сутрин прогледна,
тогава дъждът се изсипва без жалост
в изпита, оплюта, навъсена бездна
и всички поеми отиват на халост.

Във улични локви и кал
измивам страха от света омърсен,
и под петна, и болка, и горест, и жал
намирам старите сили за новия ден...

© Поля Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??