Oct 4, 2006, 10:42 PM

БЕЗОБЛАЧНО МЪЛЧАНИЕ 

  Poetry
756 0 3
Безоблачно мълчание
тече във вените на тъгата,
а старото изстрадано познание
се усмихва в нозете на съдбата.

И когато сутрин прогледна,
тогава дъждът се изсипва без жалост
в изпита, оплюта, навъсена бездна
и всички поеми отиват на халост.

Във улични локви и кал
измивам страха от света омърсен,
и под петна, и болка, и горест, и жал
намирам старите сили за новия ден...

© Поля Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??