4 окт. 2006 г., 22:42

БЕЗОБЛАЧНО МЪЛЧАНИЕ 

  Поэзия
704 0 3
Безоблачно мълчание
тече във вените на тъгата,
а старото изстрадано познание
се усмихва в нозете на съдбата.

И когато сутрин прогледна,
тогава дъждът се изсипва без жалост
в изпита, оплюта, навъсена бездна
и всички поеми отиват на халост.

Във улични локви и кал
измивам страха от света омърсен,
и под петна, и болка, и горест, и жал
намирам старите сили за новия ден...

© Поля Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??