Безотговорно
(на теб)
Когато цъфнат дрянът и бадемът
и пролетта започне да пулсира
под леката завивка на снега,
аз тръгвам, без да мисля за студа.
И вещите, които ме възпират,
оставям на случайни и познати
във моя Дом на зимната тъга...
Ако дочакат, ще дочакат!
Аз се разделям с тях!
До есента...
Когато прецъфтят,
и плод родят, и дрянът, и бадемът...
И осъзная,
че денят е просто ден,
и вятърът отново е студен,
и имам хрема...
Във моя Дом на зимната тъга
отново ще се върна, при нещата...
които все пак, може би... ме чакат...
Тъй както аз ще чакам пролетта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Урумов Всички права запазени
