Arman-lewon (Марин Урумов)
33 63
1.03.2014 г., 12:54 ч.

Безотговорно 

  Поезия » Друга
722 0 4

                                               (на теб)

Когато цъфнат дрянът и бадемът

и пролетта започне да пулсира

под леката завивка на снега,

аз тръгвам, без да мисля за студа.

И вещите, които ме възпират,

оставям на случайни и познати

във моя Дом на зимната тъга...

Ако дочакат, ще дочакат!

Аз се разделям с тях!

До есента...

Когато прецъфтят,

и плод родят, и дрянът, и бадемът...

И осъзная,

     че денят е просто ден,

          и вятърът отново е студен,

               и имам хрема...

Във моя Дом на зимната тъга

отново ще се върна, при нещата...

които все пак, може би... ме чакат...

Тъй както аз ще чакам пролетта.

© Марин Урумов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Оригинален поглед върху превратностите и кръговратностите!
    Прочетох с интерес!
  • Ами то ми е пролет, Санвали... Грее слънце, пеят птички, пчели пият нектар и събират прашец от нежност и от цветовете на бадема... и ми е топло... Чукчите да му мислят!
  • Пожелавам да настъпи пролетен цъфтеж!

    Поздрав, Арман!
Предложения
: ??:??