Mar 1, 2014, 12:54 PM

Безотговорно

  Poetry » Other
1.1K 0 4

                                               (на теб)

Когато цъфнат дрянът и бадемът

и пролетта започне да пулсира

под леката завивка на снега,

аз тръгвам, без да мисля за студа.

И вещите, които ме възпират,

оставям на случайни и познати

във моя Дом на зимната тъга...

Ако дочакат, ще дочакат!

Аз се разделям с тях!

До есента...

Когато прецъфтят,

и плод родят, и дрянът, и бадемът...

И осъзная,

     че денят е просто ден,

          и вятърът отново е студен,

               и имам хрема...

Във моя Дом на зимната тъга

отново ще се върна, при нещата...

които все пак, може би... ме чакат...

Тъй както аз ще чакам пролетта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Урумов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оригинален поглед върху превратностите и кръговратностите!
    Прочетох с интерес!
  • Ами то ми е пролет, Санвали... Грее слънце, пеят птички, пчели пият нектар и събират прашец от нежност и от цветовете на бадема... и ми е топло... Чукчите да му мислят!
  • Пожелавам да настъпи пролетен цъфтеж!

    Поздрав, Арман!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...