(на теб)
Когато цъфнат дрянът и бадемът
и пролетта започне да пулсира
под леката завивка на снега,
аз тръгвам, без да мисля за студа.
И вещите, които ме възпират,
оставям на случайни и познати
във моя Дом на зимната тъга...
Ако дочакат, ще дочакат!
Аз се разделям с тях!
До есента...
Когато прецъфтят,
и плод родят, и дрянът, и бадемът...
И осъзная,
че денят е просто ден,
и вятърът отново е студен,
и имам хрема...
Във моя Дом на зимната тъга
отново ще се върна, при нещата...
които все пак, може би... ме чакат...
Тъй както аз ще чакам пролетта.
© Марин Урумов All rights reserved.
Прочетох с интерес!