Безплодие
Десет котлета вода
Донесох от чешмата,
Излях ги в герана –
Дано прихване.
Сухият геран погълна ги
И остана все така празен.
Малко му е, рекох си,
И кобилицата нарамих.
Всеки ден по десет котлета
Нося от селската чешма.
Пълня сухия геран с надежда,
Дано покълне в него водата.
Осемдесет и осем дни.
Изливам надежди и сълзи.
Той все празен си остава.
Празен като утробата ми.
Ритам котлето и рухвам,
Безсилна падам на земята.
Минаха осемдесет и осем дни.
Утробата ми празна остана.
Празна като сухия геран,
Който чешмата не може да оплоди.
Колкото и котлета вода да изливам.
Колкото и сълзи да проливам.
Спъвам се по напечения камък,
Преплитам крака под кобилицата.
Не спирам да преливам водата,
Не спира да я гълта геранът.
Минаха сто осемдесет и осем дни.
Не заченах нито аз, нито геранът.
Празнотата дори вече спря да боли.
Ръждяса котлето, утробата изгни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Накова Всички права запазени
