Безплодие
Десет котлета вода
Донесох от чешмата,
Излях ги в герана –
Дано прихване.
Сухият геран погълна ги
И остана все така празен.
Малко му е, рекох си,
И кобилицата нарамих.
Всеки ден по десет котлета
Нося от селската чешма.
Пълня сухия геран с надежда,
Дано покълне в него водата.
Осемдесет и осем дни.
Изливам надежди и сълзи.
Той все празен си остава.
Празен като утробата ми.
Ритам котлето и рухвам,
Безсилна падам на земята.
Минаха осемдесет и осем дни.
Утробата ми празна остана.
Празна като сухия геран,
Който чешмата не може да оплоди.
Колкото и котлета вода да изливам.
Колкото и сълзи да проливам.
Спъвам се по напечения камък,
Преплитам крака под кобилицата.
Не спирам да преливам водата,
Не спира да я гълта геранът.
Минаха сто осемдесет и осем дни.
Не заченах нито аз, нито геранът.
Празнотата дори вече спря да боли.
Ръждяса котлето, утробата изгни.
© Ваня Накова All rights reserved.
