БЕЗПЛЪТНА
Поглъщах всяка капчица живот.
Живеех всеки ден,като за последен,
Светът бше мой,макар и безреден.
Животът мой,беше като порй.
Започвах аз,без предупреждение,
без молба за позволение
...без нужда от съжеление.
Сега...Сега съм зле.
Чувствам нешо в себе си така унило...
Сякаш...нещо чуждо в мене се е скрило.
Чувствам,как милея,как копнея,
по далечната ми,бивша СВОБОДА.
Чувствам,как загърбвам принципи и правила.
Чувствам,как аз сядам и заспивам,
уморена от пътя...
уморена от мисълта,
за чуждото тяло в мойта душа.
Отдавам подкрепа...до колкото мога.
И давам съвети,
каквито и аз сама не бих изпълнила.
Задавам въпрои,без право на отговор.
И мъча сърцето с мисли безброй.
Не знам:"КАКВО Е?"
Не знам и:"КОЯ СЪМ?".
Не знам "КАКВО?" с "КОЙ" и "ЗАЩО" го правя.
Не знам... и се чувствам така сама...
така изоставена,посредата на тази "ГОРА ОТ ХОРА"-СВЕТА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жеже Всички права запазени
MeTaL_sOuL, нямаш идея даже, колко много се радвам, че ти харесва! 
