Безпомощна
В сърцето музика звучи,
тъжни тонове проплаква.
Душата тихичко мълчи,
в умора потопила вяра.
Очи - потънали в мъгла
и изворите пресушили.
От усните потича любовта
в сърцето като пламнала жарава.
А самотата като съдник
брои безкрайни дни.
Безсънна стана и тъгата,
жестока блъска във гърди.
Забравена, простенвам в тъмнината,
с надежда болката да спре.
Проклинаща безпомощно съдбата,
проклинаща и твоите очи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Йотова Всички права запазени
