Безпомощна

В сърцето музика звучи,

тъжни тонове проплаква.

Душата тихичко мълчи,

в умора потопила вяра.

Очи - потънали в мъгла

и изворите пресушили.

От усните потича любовта

в сърцето като пламнала жарава.

А самотата като съдник

брои безкрайни дни.

Безсънна стана и тъгата,

жестока блъска във гърди.

Забравена, простенвам в тъмнината,

с надежда болката да спре.

Проклинаща безпомощно съдбата,

проклинаща и твоите очи!