14.08.2008
В празното на твойте необятности
се лутам по безименни пътеки.
В сивото на твойте безпорядъци
Събирам късчета от себе си
От огъня на твойте разпиляности
си взимам топло да се сгрея
В тъмното на твоите неясности
наметка си намирам и завивам се с нея
В наивността на твойте казуси
разлиствам сини откровения
И търся белезникави отблясъци
от хиляди слънца посети в безверия
Болезнено се лутам в излияния,
поливани с разтвори лакмусни.
От твоите очи безизразно изплакани
мечтите ми безцветни са белязани...
© Erato Eratova Всички права запазени
с обич, мила Мира.