Aug 27, 2008, 12:59 PM

Безпорядъчно

  Poetry » Other
676 0 2

14.08.2008

 

 

В празното на твойте необятности

се лутам по безименни пътеки.

В сивото на твойте безпорядъци

Събирам късчета от себе си

 

От огъня на твойте разпиляности

си взимам топло да се сгрея

В тъмното на твоите неясности

наметка си намирам и завивам се с нея

 

В наивността на твойте казуси

разлиствам сини откровения

И търся белезникави отблясъци

от хиляди слънца посети в безверия

 

Болезнено се лутам в излияния,

поливани с разтвори лакмусни.

От твоите очи безизразно изплакани

мечтите ми безцветни са белязани...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Erato Eratova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...