Безпътица
Обзела ме беше тъгата
след Нея в живот на земята.
Потиснат, почувствах умора
без нежна другарска опора.
Наслуки подирих спасение,
от лъч светлинка озарение.
И ето тогава съдбата
изпрати ми вест непозната,
че нейде високо – в Балкана,
край малка гориста поляна,
растяло дърво лековито,
с енергия мощна пропито.
Реших се при него да ида
и Божото чудо да видя.
12:30 часът, 3 декември 2022
(Стихът е част от Триптиха "Дървото в "Господното")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
